Не ни трябва вишка. Трябва ни публика.

Напоследък пак се завъртя една тема, която съм чувал и преди:

„Спешно трябва да намерим кой да води агитката от вишката.“

Само че вишката е куха, когато под нея има 20 човека – от които половината са хлапета, останалите – по навик, не от желание.

Да го кажа направо:

В момента сме жалка картинка на една още по-жална трибуна.

Не ни трябва „водач“.

Не ни трябва някой, който да крещи в мегафона какво да пеем.

Трябва ни публика. Хора. Душа.

А не пълнене на някаква символична роля, само за да изглежда, че всичко е наред.

---

Истинският въпрос не е кой ще вика от вишката.

Истинският въпрос е:

Как да върнем хората по трибуните?

Как да ги накараме пак да вярват, че Ботев си струва.

Как да направим така, че в неделя да е ясно къде трябва да си.

Как да спрем да сме публика от фонов шум, и пак да станем трибуна от ботевисти.

---

А „Бултрас“ – ако иска да е фактор – трябва да мисли точно за това.

Не за вишки. Не за разделение.

А за хора и какво искат хората, не какво искат пишман лидерите.

#Бот(ч)ев | #ВишкаБезТрибунаЕТишина | #НазадКъмКорените

Коментари

Бот(ч)ев Блог

Правя този блог, за да споделям мисли, позиции, снимки и любопитна информация, която ми минава през главата през годините. Може би закъснях с това, като се има предвид всичко, което ми се е случвало досега, но искам най-сетне да го опиша – не защото се смятам за важен, а защото вярвам, че някои от тези неща си струва да бъдат чути. Възможно е част от идеите ми да ви се сторят глупави или дори скандални. Но какво да направя – просто момче от Тракия съм. Така съм ги почувствал, така съм ги написал. Коментирайте, споделяйте – нека разговаряме. И да върнем Ботев там, където му е мястото!

Прочетете още

06.04.2018 – Първият протест за Колежа

Имаше един момент, който никога няма да забравя – 6 април 2018 година, Разпети петък. Ден, в който направихме първата крачка в борбата за стадион Христо Ботев. Истината е, ръководещите тогава Сдружението - Мамата, Апостол и Божо – бяха против. Не се съобразих с тях и просто публикувах следния текст в страницата: Уважаеми Колеги, След проведени разговори с членове на Сдружението и други ботевисти, изпращам предложение за провеждане на "протест-шествие", или както според вас би било правилното наименование. Като място за провеждането предлагам стадион Христо Ботев, а шествието да продължи до базата в Коматево, затваряйки всички пътни артерии по пътя (разбира се, съгласувано с органите на реда и местната власт). Големите дела изискват големи усилия. Разстоянието е 6,6 км или около 1 час и 22 минути. Предложението ми е да повтаряме това шествие при всеки домакински мач, докато не получим стадион Христо Ботев. Дата: 6 април 2018 г. /Разпети петък/, около 11:00 ч. Разбира се, в...

Прочетете още

Мой Ботев

Моята мечта за Ботев не е да сме шампиони. Не е да играем в групи на Лига Европа. Не е да имаме най-скъпия трансфер в България или да ни показват по bTV. Мечтата ми е да забраним чужденците в Ботев. Да, така както го правят в Атлетик Билбао. Град с 3 милиона души, отбор с душа, не с агенти. Отбор, който гради, не купува. Искам Ботев да се издържа сам: от билети и пълни трибуни, от реклами на фирми, които вярват в каузата, не в защото им е наредено отгоре, от ТВ права от фен магазин, в който се купува не артикул, а принадлежност, и най-вече – от юноши, които са израснали с емблемата, не с мечтата за трансфер. Да, знам, че звучи наивно. Но нека ти кажа нещо: ако това е реалност, изобщо не ме интересува на кое място сме. Дори не ме интересува в кое първенство играем. Защото ще знам, че това е моят Ботев. Ботев на нашите ценности, не на нечия далавера. 1912 човека. Една цел. Когато всички мислим така... Когато Сдружението събере поне 1912 реални, активни, осъзнати член...

Прочетете още

БОТ(Ч)ЕВ

Търсене в този блог