Пропускане към основното съдържание

19.06.2013 – Малките неща също имат значение

Това не беше първата голяма победа. Не беше исторически пробив.

Но беше една от онези малки инициативи, които показват какво всъщност значи Сдружението.

На свое заседание, проведено на 19.06.2013 г., УС на Сдружение "ПФК Ботев" взе следното решение:

Сдружение "ПФК Ботев" да осигури за всички свои членове, заплатили в пълен размер годишния си членски внос за 2013 г., закупуването на абонаментни карти за домакинските мачове на клуба за сезон 2013/2014 г., като поеме за своя сметка сума в размер на 50,00 лева от цената на всяка една абонаментна карта.

Във връзка с взетото решение, молим всеки един член на сдружение "ПФК Ботев", който желае да закупи абонаментна карта за сезон 2013/2014 чрез сдружението, да заяви желанието си в срок до 01.07.2013 г. на следните телефони:

На 19 юни 2013 г. Управителният съвет на Сдружение "ПФК Ботев" реши да подкрепи своите членове, които са платили пълния годишен членски внос, като покрие част от цената на абонаментните карти за сезон 2013/2014. Поемахме 50 лева от стойността на всяка карта.

Дребен жест? Може би.
Но от онези, които правят участието в нещо по-осезаемо.
И които ясно показват посоката: общност, не просто тълпа или агитка.

Вяра в общността, не в структурата

Честно казано, още тогава усещах, че не всички разбират идеята на Сдружението по начина, по който аз я виждах. За мен то винаги е било символ на нещо по-голямо – общност на нормалните ботевисти.
Хора, които не търсят власт или дивиденти, а устойчивост, идентичност, дългосрочна посока.

Само аз, Радо Кошински и Рашко Стоянов (от хората, които познавах) бих казал, че тогава вярвахме истински в това, какво може да бъде Сдружението. Дори и те бяха по-резервирани и оставиха нещата в ръцете на т.нар. "Клуб 500" – Мамата, Божо, Апостол. (Не ги виня, те просто го виждаха по-комерсиално.)

Силата е в числата – и в смисъла

Често съм казвал – и ще продължавам да го казвам – че Ботев ще се стабилизира истински, когато Сдружението има 1912 активни члена. Това не е само символ. Това е:

  • глас в обществото,

  • стабилни приходи,

  • влияние в града.

А за да се стигне до там, трябва да има и малки поводи хората да участват.
Дори и нещо толкова дребно, като преференциално закупуване на абонаментни карти, е крачка в правилната посока. Затова и предприех инициативата – въпреки упреци, несъгласия, дори неразбиране.

В онзи момент беше изключително важно да съберем нови членове, а при липсата на инициативи и намаляваща роля на Сдружението, такива неща правеха разликата.

Истинската работа не е в героичните моменти. А в това кой какво прави, когато няма светлини.
Малко неща, с постоянство, в правилната посока – така се гради общност.

 #1912ЧленаЦелНеСимвол



Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Бот(ч)ев Блог

Правя този блог, за да споделям мисли, позиции, снимки и любопитна информация, която ми минава през главата през годините. Може би закъснях с това, като се има предвид всичко, което ми се е случвало досега, но искам най-сетне да го опиша – не защото се смятам за важен, а защото вярвам, че някои от тези неща си струва да бъдат чути. Възможно е част от идеите ми да ви се сторят глупави или дори скандални. Но какво да направя – просто момче от Тракия съм. Така съм ги почувствал, така съм ги написал. Коментирайте, споделяйте – нека разговаряме. И да върнем Ботев там, където му е мястото!
Публикуване на коментар
Прочетете още

06.04.2018 – Първият протест за Колежа

Имаше един момент, който никога няма да забравя – 6 април 2018 година, Разпети петък. Ден, в който направихме първата крачка в борбата за стадион Христо Ботев. Истината е, ръководещите тогава Сдружението - Мамата, Апостол и Божо – бяха против. Не се съобразих с тях и просто публикувах следния текст в страницата:   Уважаеми Колеги, След проведени разговори с членове на Сдружението и други ботевисти, изпращам предложение за провеждане на "протест-шествие", или както според вас би било правилното наименование. Като място за провеждането предлагам стадион Христо Ботев, а шествието да продължи до базата в Коматево, затваряйки всички пътни артерии по пътя (разбира се, съгласувано с органите на реда и местната власт). Големите дела изискват големи усилия. Разстоянието е 6,6 км или около 1 час и 22 минути. Предложението ми е да повтаряме това шествие при всеки домакински мач, докато не получим стадион Христо Ботев. Дата: 6 април 2018 г. /Разпети петък/, около 11:00 ч. Разбира се, в...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Мой Ботев

Моята мечта за Ботев не е да сме шампиони. Не е да играем в групи на Лига Европа. Не е да имаме най-скъпия трансфер в България или да ни показват по bTV. Мечтата ми е да забраним чужденците в Ботев. Да, така както го правят в Атлетик Билбао. Град с 3 милиона души, отбор с душа, не с агенти. Отбор, който гради, не купува. Искам Ботев да се издържа сам: от билети и пълни трибуни, от реклами на фирми, които вярват в каузата, не в защото им е наредено отгоре, от ТВ права от фен магазин, в който се купува не артикул, а принадлежност, и най-вече – от юноши, които са израснали с емблемата, не с мечтата за трансфер. Да, знам, че звучи наивно. Но нека ти кажа нещо: ако това е реалност, изобщо не ме интересува на кое място сме. Дори не ме интересува в кое първенство играем. Защото ще знам, че това е моят Ботев. Ботев на нашите ценности, не на нечия далавера. 1912 човека. Една цел. Когато всички мислим така... Когато Сдружението събере поне 1912 реални, активни, осъзнати член...
Публикуване на коментар
Прочетете още