Пропускане към основното съдържание

Общност не значи еднаквост

В последните дни в групата на Сдружението отново се заговори за "обръщения", "позиции", "заставания зад клуба или против клуба".

Темата не е нова, но пак се връща – и е време да се каже нещо ясно:

Общност не значи всички да мислим еднакво.
Общност значи да имаме процедура, ред, и уважение към решенията – дори когато не са нашите.


Медийни обръщения извън УС? Лоша идея.

Според някои – било допустимо членове на Сдружението да направят самостоятелно медийно обръщение, дори и Управителният съвет да не е съгласен.

Може и да не е забранено. Но е вредно.
Защото:

  • Подкопава авторитета на организацията.
  • Създава усещане за вътрешна война.
  • И най-лошото – разделя, вместо да събира.

Ако някой смята, че нещо в УС е сбъркано – има легитимни пътища:
Предложи смяна, постави въпроса открито, направи го по устав.
Но не с разделяне. Не с паралелни инициативи.


"Всички зад клуба или всички против" също не е решение.

Чу се и друго мнение:

„Или всички заставаме зад клуба, или всички сме против управлението.“

Това също е грешен подход.
Ако всички винаги мислим еднакво – значи никой не мисли. Или се страхува. Или просто мълчи, за да не „разваля настроението“.

Не това прави една структура здрава.
Здрава я прави фактът, че когато мнозинството вземе решение, всички го уважаваме – дори да сме били против в началото.
Това е зрялост. Това е дисциплина. Това е Сдружение, което има бъдеще.


Ботев не е бойно поле на мнения. Ботев е общност.

Нормално е да имаме различия.
Ненормално е да използваме всяко различие като повод за нова битка.
Имаме си УС. Имаме си устав. Имаме си отговорности.

Нека спазваме реда. Нека спорим, да – но в рамките на правилата.
И когато се вземе решение – да сме единни в действието, дори да сме били различни в мнението.


#Бот(ч)ев | #ОбщностНеСекта

Коментари

Популярни публикации от този блог

Бот(ч)ев Блог

Правя този блог, за да споделям мисли, позиции, снимки и любопитна информация, която ми минава през главата през годините. Може би закъснях с това, като се има предвид всичко, което ми се е случвало досега, но искам най-сетне да го опиша – не защото се смятам за важен, а защото вярвам, че някои от тези неща си струва да бъдат чути. Възможно е част от идеите ми да ви се сторят глупави или дори скандални. Но какво да направя – просто момче от Тракия съм. Така съм ги почувствал, така съм ги написал. Коментирайте, споделяйте – нека разговаряме. И да върнем Ботев там, където му е мястото!

06.04.2018 – Първият протест за Колежа

Имаше един момент, който никога няма да забравя – 6 април 2018 година, Разпети петък. Ден, в който направихме първата крачка в борбата за стадион Христо Ботев. Истината е, ръководещите тогава Сдружението - Мамата, Апостол и Божо – бяха против. Не се съобразих с тях и просто публикувах следния текст в страницата:   Уважаеми Колеги, След проведени разговори с членове на Сдружението и други ботевисти, изпращам предложение за провеждане на "протест-шествие", или както според вас би било правилното наименование. Като място за провеждането предлагам стадион Христо Ботев, а шествието да продължи до базата в Коматево, затваряйки всички пътни артерии по пътя (разбира се, съгласувано с органите на реда и местната власт). Големите дела изискват големи усилия. Разстоянието е 6,6 км или около 1 час и 22 минути. Предложението ми е да повтаряме това шествие при всеки домакински мач, докато не получим стадион Христо Ботев. Дата: 6 април 2018 г. /Разпети петък/, около 11:00 ч. Разбира се, в...

Мой Ботев

Моята мечта за Ботев не е да сме шампиони. Не е да играем в групи на Лига Европа. Не е да имаме най-скъпия трансфер в България или да ни показват по bTV. Мечтата ми е да забраним чужденците в Ботев. Да, така както го правят в Атлетик Билбао. Град с 3 милиона души, отбор с душа, не с агенти. Отбор, който гради, не купува. Искам Ботев да се издържа сам: от билети и пълни трибуни, от реклами на фирми, които вярват в каузата, не в защото им е наредено отгоре, от ТВ права от фен магазин, в който се купува не артикул, а принадлежност, и най-вече – от юноши, които са израснали с емблемата, не с мечтата за трансфер. Да, знам, че звучи наивно. Но нека ти кажа нещо: ако това е реалност, изобщо не ме интересува на кое място сме. Дори не ме интересува в кое първенство играем. Защото ще знам, че това е моят Ботев. Ботев на нашите ценности, не на нечия далавера. 1912 човека. Една цел. Когато всички мислим така... Когато Сдружението събере поне 1912 реални, активни, осъзнати член...