Пропускане към основното съдържание

Общност не значи еднаквост

В последните дни в групата на Сдружението отново се заговори за "обръщения", "позиции", "заставания зад клуба или против клуба".

Темата не е нова, но пак се връща – и е време да се каже нещо ясно:

Общност не значи всички да мислим еднакво.
Общност значи да имаме процедура, ред, и уважение към решенията – дори когато не са нашите.


Медийни обръщения извън УС? Лоша идея.

Според някои – било допустимо членове на Сдружението да направят самостоятелно медийно обръщение, дори и Управителният съвет да не е съгласен.

Може и да не е забранено. Но е вредно.
Защото:

  • Подкопава авторитета на организацията.
  • Създава усещане за вътрешна война.
  • И най-лошото – разделя, вместо да събира.

Ако някой смята, че нещо в УС е сбъркано – има легитимни пътища:
Предложи смяна, постави въпроса открито, направи го по устав.
Но не с разделяне. Не с паралелни инициативи.


"Всички зад клуба или всички против" също не е решение.

Чу се и друго мнение:

„Или всички заставаме зад клуба, или всички сме против управлението.“

Това също е грешен подход.
Ако всички винаги мислим еднакво – значи никой не мисли. Или се страхува. Или просто мълчи, за да не „разваля настроението“.

Не това прави една структура здрава.
Здрава я прави фактът, че когато мнозинството вземе решение, всички го уважаваме – дори да сме били против в началото.
Това е зрялост. Това е дисциплина. Това е Сдружение, което има бъдеще.


Ботев не е бойно поле на мнения. Ботев е общност.

Нормално е да имаме различия.
Ненормално е да използваме всяко различие като повод за нова битка.
Имаме си УС. Имаме си устав. Имаме си отговорности.

Нека спазваме реда. Нека спорим, да – но в рамките на правилата.
И когато се вземе решение – да сме единни в действието, дори да сме били различни в мнението.


#Бот(ч)ев | #ОбщностНеСекта

Коментари

Популярни публикации от този блог

Не ни трябва вишка. Трябва ни публика.

Напоследък пак се завъртя една тема, която съм чувал и преди: „Спешно трябва да намерим кой да води агитката от вишката.“ Само че вишката е куха, когато под нея има 20 човека – от които половината са хлапета, останалите – по навик, не от желание. Да го кажа направо: В момента сме жалка картинка на една още по-жална трибуна. Не ни трябва „водач“. Не ни трябва някой, който да крещи в мегафона какво да пеем. Трябва ни публика. Хора. Душа. А не пълнене на някаква символична роля, само за да изглежда, че всичко е наред. --- Истинският въпрос не е кой ще вика от вишката. Истинският въпрос е: Как да върнем хората по трибуните? Как да ги накараме пак да вярват, че Ботев си струва. Как да направим така, че в неделя да е ясно къде трябва да си. Как да спрем да сме публика от фонов шум, и пак да станем трибуна от ботевисти. --- А „Бултрас“ – ако иска да е фактор – трябва да мисли точно за това. Не за вишки. Не за разделение. А за хора и какво искат хората, не какво искат пишман лидерите. #Бот(ч)е...

Мой Ботев

Моята мечта за Ботев не е да сме шампиони. Не е да играем в групи на Лига Европа. Не е да имаме най-скъпия трансфер в България или да ни показват по bTV. Мечтата ми е да забраним чужденците в Ботев. Да, така както го правят в Атлетик Билбао. Град с 3 милиона души, отбор с душа, не с агенти. Отбор, който гради, не купува. Искам Ботев да се издържа сам: от билети и пълни трибуни, от реклами на фирми, които вярват в каузата, не в защото им е наредено отгоре, от ТВ права от фен магазин, в който се купува не артикул, а принадлежност, и най-вече – от юноши, които са израснали с емблемата, не с мечтата за трансфер. Да, знам, че звучи наивно. Но нека ти кажа нещо: ако това е реалност, изобщо не ме интересува на кое място сме. Дори не ме интересува в кое първенство играем. Защото ще знам, че това е моят Ботев. Ботев на нашите ценности, не на нечия далавера. 1912 човека. Една цел. Когато всички мислим така... Когато Сдружението събере поне 1912 реални, активни, осъзнати член...

Бот(ч)ев Блог

Правя този блог, за да споделям мисли, позиции, снимки и любопитна информация, която ми минава през главата през годините. Може би закъснях с това, като се има предвид всичко, което ми се е случвало досега, но искам най-сетне да го опиша – не защото се смятам за важен, а защото вярвам, че някои от тези неща си струва да бъдат чути. Възможно е част от идеите ми да ви се сторят глупави или дори скандални. Но какво да направя – просто момче от Тракия съм. Така съм ги почувствал, така съм ги написал. Коментирайте, споделяйте – нека разговаряме. И да върнем Ботев там, където му е мястото!