БОТ(Ч)ЕВ

Не разбирам какъв е тоя зор „да каже“. Какво очакваме да ни каже? Да ни обясни какво мисли? Да ни увери, че всичко ще е наред? Или – по зле – да поиска прошка, че още не се е изяснил? Отборът си има собственик. Плаща заплати. Не мрънка. Щом мълчи, значи или не е решил, или се чуди как да заобиколи пречките. Или пък просто си е решил да остане и не чувства нужда да ни докладва. --- Кампанията с акциите? Неуспешна. Очевидно. И нека си го кажем: не защото хората не обичат Ботев, а защото: не разбират за какво точно дават пари; не виждат визия; не усещат, че някой ги уважава като реална страна в уравнението. --- Какво очакваме от Зингаревич? Да ни каже какво не знае сам? Да обяви напускане, ако още се колебае? С натиска и „дай да кажат“ най-много да го тласнем в обратната посока. Защото ако някой е на ръба да си тръгне, последното, което му трябва, е натякване и драматични призиви. --- Ако имаме алтернатива – да я кажем. Ако имаме инвеститор, който чака на входа с куфар пари – чудесно. Ако...

Напоследък пак се завъртя една тема, която съм чувал и преди: „Спешно трябва да намерим кой да води агитката от вишката.“ Само че вишката е куха, когато под нея има 20 човека – от които половината са хлапета, останалите – по навик, не от желание. Да го кажа направо: В момента сме жалка картинка на една още по-жална трибуна. Не ни трябва „водач“. Не ни трябва някой, който да крещи в мегафона какво да пеем. Трябва ни публика. Хора. Душа. А не пълнене на някаква символична роля, само за да изглежда, че всичко е наред. --- Истинският въпрос не е кой ще вика от вишката. Истинският въпрос е: Как да върнем хората по трибуните? Как да ги накараме пак да вярват, че Ботев си струва. Как да направим така, че в неделя да е ясно къде трябва да си. Как да спрем да сме публика от фонов шум, и пак да станем трибуна от ботевисти. --- А „Бултрас“ – ако иска да е фактор – трябва да мисли точно за това. Не за вишки. Не за разделение. А за хора и какво искат хората, не какво искат пишман лидерите. #Бот(ч)е...

Моята мечта за Ботев не е да сме шампиони. Не е да играем в групи на Лига Европа. Не е да имаме най-скъпия трансфер в България или да ни показват по bTV. Мечтата ми е да забраним чужденците в Ботев. Да, така както го правят в Атлетик Билбао. Град с 3 милиона души, отбор с душа, не с агенти. Отбор, който гради, не купува. Искам Ботев да се издържа сам: от билети и пълни трибуни, от реклами на фирми, които вярват в каузата, не в защото им е наредено отгоре, от ТВ права от фен магазин, в който се купува не артикул, а принадлежност, и най-вече – от юноши, които са израснали с емблемата, не с мечтата за трансфер. Да, знам, че звучи наивно. Но нека ти кажа нещо: ако това е реалност, изобщо не ме интересува на кое място сме. Дори не ме интересува в кое първенство играем. Защото ще знам, че това е моят Ботев. Ботев на нашите ценности, не на нечия далавера. 1912 човека. Една цел. Когато всички мислим така... Когато Сдружението събере поне 1912 реални, активни, осъзнати член...

Това не беше първата голяма победа. Не беше исторически пробив. Но беше една от онези малки инициативи, които показват какво всъщност значи Сдружението. На свое заседание, проведено на 19.06.2013 г., УС на Сдружение "ПФК Ботев" взе следното решение: Сдружение "ПФК Ботев" да осигури за всички свои членове, заплатили в пълен размер годишния си членски внос за 2013 г., закупуването на абонаментни карти за домакинските мачове на клуба за сезон 2013/2014 г., като поеме за своя сметка сума в размер на 50,00 лева от цената на всяка една абонаментна карта. Във връзка с взетото решение, молим всеки един член на сдружение "ПФК Ботев", който желае да закупи абонаментна карта за сезон 2013/2014 чрез сдружението, да заяви желанието си в срок до 01.07.2013 г. на следните телефони: На 19 юни 2013 г. Управителният съвет на Сдружение "ПФК Ботев" реши да подкрепи своите членове, които са платили пълния годишен членски внос, като покрие част от цената на абонаме...

Имаше един момент, който никога няма да забравя – 6 април 2018 година, Разпети петък. Ден, в който направихме първата крачка в борбата за стадион Христо Ботев. Истината е, ръководещите тогава Сдружението - Мамата, Апостол и Божо – бяха против. Не се съобразих с тях и просто публикувах следния текст в страницата:   Уважаеми Колеги, След проведени разговори с членове на Сдружението и други ботевисти, изпращам предложение за провеждане на "протест-шествие", или както според вас би било правилното наименование. Като място за провеждането предлагам стадион Христо Ботев, а шествието да продължи до базата в Коматево, затваряйки всички пътни артерии по пътя (разбира се, съгласувано с органите на реда и местната власт). Големите дела изискват големи усилия. Разстоянието е 6,6 км или около 1 час и 22 минути. Предложението ми е да повтаряме това шествие при всеки домакински мач, докато не получим стадион Христо Ботев. Дата: 6 април 2018 г. /Разпети петък/, около 11:00 ч. Разбира се, в...

Правя този блог, за да споделям мисли, позиции, снимки и любопитна информация, която ми минава през главата през годините. Може би закъснях с това, като се има предвид всичко, което ми се е случвало досега, но искам най-сетне да го опиша – не защото се смятам за важен, а защото вярвам, че някои от тези неща си струва да бъдат чути. Възможно е част от идеите ми да ви се сторят глупави или дори скандални. Но какво да направя – просто момче от Тракия съм. Така съм ги почувствал, така съм ги написал. Коментирайте, споделяйте – нека разговаряме. И да върнем Ботев там, където му е мястото!